ЗАЯ̀ЖДАМ1, -аш, несв.; зая̀м, заядèш, мин. св. зая̀дох, прич. мин. св. деят. зая̀л, св., прех. 1. Започвам да ям нещо. Станчо погледа, погледа, па уморено седна на камъните под черковната стряха и беззлобно заяде хляб и сирене. Елин Пелин, Съч. II, 19-20. Учениците се натръшкаха по сламениците, извадиха хлебец и сиренце из торбичките и сладко заядоха. Ст. Даскалов, ПЯ, 133-134.
2. Започвам да ям нещо за пръв път изобщо или през дадена година, даден период. И досега никоя селска къща не заяжда хляб от първото жито, докато не раздаде в махалата. Ив. Хаджийски, БДНН I, 42. – Круша ли зазрее, грозд ли се попъстри – той там, той пръв ще заяде... Ц. Церковски, ТЗ, 135-136.
3. Прен. Започвам да ям, да измъчвам, да тормозя някого. Биби Иванов пожълтя като смин. Болест живеница ли го заяде, човекът посърна, провеси нос и все в земята гледаше. ВН, 1960, бр. 2663, 4. Първата негова работа беше да погледне към горната воденица и като видя, че там стояха разпрегнати коля, а при него нямаше никой, завистта заяде сърцето му като змия. Й. Йовков, СЛ, 96. Едва отскоро го заядоха други мисли: ако някой ден другарите трябва да избират между него, Фейзи, и разказвача на анадолски масали, кого ли щяха да изберат? В. Мутафчиева, ЛСВ I, 108. – Като ме е заяла [жената] да идем, та да идем до града... Що да сториш? – Женска воля. Б. Обретенов, С, 9. Заяде ме любопитството. Δ Заяде ме мъка. Δ Синът ме заяде да му купя колело. заяждам се, заям се страд. Раздаване от първия плод бе всеобщо .. Първата купена любеница се раздаваше на заобиколилите колата деца и чак втората се заяждаше. Ив. Хаджийски, БДНН II, 76.
◊ Заяждам / заям главата на някого. Разг. Започвам да измъчвам, да тормозя някого с настоятелно искане за нещо или с постоянни натяквания, упреци, повтаряне на нещо. – Да – подзе същата [жена], – нямало е в наше време такива работи... – Кое ваше време – то е и наше? – попита мъжът селянин – какво си заяла главата на момичето? Г. Стаматов, Разк. II, 202.
ЗАЯ̀ЖДАМ2, -аш, несв.; зая̀м, заядèш, мин. св. зая̀дох, прич. мин. св. деят. зая̀л, св., прех. Разг. Дразня някого, заяждам се с някого. А се случваше все тъй, че аз ставах център на разговора. Обикновено почваше да ме заяжда всезнайкото. Той не откъсваше погледа си от мене, правеше ми някакви знаци. К. Калчев, ПИЖ, 54. Не продължих да го заяждам, но изглежда, че гневът още не беше му минал. К. Калчев, ДНГ, 22. – Хубаво си отваряй очите, ха! Че от Кирила, дето Станкул го е заял и успя най-подире да го катурне от председателското място, само добро си видял. Ст. Марков, ДБ, 8. – Господ няма мешавина в моята работа, ами горският ме е нещо заял и затова съм дошел в Стипоне – дело имам. Г. Белев, ПЕМ, 75. заяждам се, заям се взаим. – Но колцина са добре днес? – рече твърдо Мишо. – Проклети условия – така дошло. Старият зина. „А! Виж каква била работата!“ Та и Пейка малко ли му е дрънкала за тези условия! Как се дърпаха те, как се заяждаха като кучета през плет! Г. Караславов, СИ, 301.
ЗАЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; зая̀м се св., непрех. Разг. С предл. с. 1. Дразня някого, като му говоря неприятни неща или го обвинявам, подигравам, търсейки повод да се скарам, спречкам с него; заяждам2. Още заранта взе да се заяжда за щяло и нещяло, крещеше по сеймените, заплашваше всеки, който застанеше пред очите му. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 184. Сюлейман ага плесна с ръце и поиска кафета за всички, а Караибрахим отказа и рязко рече: – Старият Мохамед Кюпрюли забрани кафето. Личеше, че иска да се заяде, че е дошъл да обвинява и да напада. А. Дончев, ВР, 43.
2. Търся причини да обвиня или злепоставя някого, обикновено с определена враждебна цел, злонамерено; заяждам2. Не уважавал мнението на другите, заяждал се с тези, които се опитват да го критикуват. Ст. Христозова, ДТСВ, 76. Не се караше, не се заяждаше и особено не се караше и не се заяждаше за дребни, незначителни неща. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 333. Оня се бе заял и нямаше да миряса, докато не ме закопае, а мен ми се живееше. Б. Райнов, ЧЪ, 164. – Ти сега отговори: вярно ли е, че си казвал тия думи? – Та докога ще се заяждате за тая работа, бе хора! Двайсет дена ме държахте затворен, изпребихте ме от бой и сега пак. Д. Ангелов, ЖС, 147.
◊ Заяждам си / заям си главата с някого. Диал. Заяждам се (във 2 знач.). Ами фелдфебелът си заяде с мен главата, че дип му не клатех шапка, и от яд зе та ме назначи вестовой. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 376.
ЗАЯ̀ЖДАМ3, -аш, несв.; зая̀м, заядèш, мин. св. зая̀дох, прич. мин. св. деят. зая̀л, св., непрех. Разг. За машина, механизъм – спирам действието си или работя, движа се трудно, с прекъсване поради повреда, ръждясване и под.; засичам3. Една сутрин при него влезе бръснар. Омота на врата му мръсен чаршаф и започна да го стриже. Машинката заяждаше, скубеше го, но той не усещаше никаква болка. Кл. Цачев, ГЗ, 134. // Поради неизправност, ръжда и др., не действам нормално, добре или преча нещо да се завърти, премести и под. Отвън се мъчеха да отворят, но ключалката заяждаше. Кл. Цачев, СШ, 11. Тоя ключ началникът получи преди пет години от управлението. Беше ръждясал и първия път заяде в ключалката. Л. Михайлова, Ж, 28. Ганди трескаво върти ключа в катинара. Сега ли намери да заяжда. В. Пламенов, ПА, 98. Вентилите и крановете се проверяват дали не заяждат. Й. Вучев и др., О, 295. Резето на вратата заяжда.
ЗАЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; зая̀м се св., непрех. Диал. Заяждам3. Ключът на входната врата се заяждаше и той позвъни. Отвори му слугинята. М. Грубешлиева, ПП, 73. Гривничката на дяволското часовниче започна редовно да се заяжда. Д. Калфов, Избр. разк., 212.