ЗАЯ̀ЗВАМ1, -аш, несв.; зая̀зя, -иш, мин. св. -их, св. Диал. 1. Непрех. Правя преграда, яз срещу прииждаща вода, за да я отклоня в друга посока или за да я спра. По едно време рукна вода току над копните снопи и потече накъм вършачката. Драган Трактористът затича нататък и викна: – Другари, дайте да заязим – да не завлече вършачката. Кр. Григоров, И, 58.
2. Прех. Запречвам вода с нещо, за да направя вир, яз. Заязвам реката при завоя. заязвам се, заязя се страд. от заязвам1 във 2 знач. Язът се заязва с колове, между които се натрупват шума и пръти. СбНУ ХVIII, 181.
ЗАЯ̀ЗВАМ2, -аш, несв.; зая̀зя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Изпълвам нещо с гъсти облаци или с дим. Вечерната дрезгавина излеко бе почнала да прибуля заязеното от пушеци широко равнище. Ц. Церковски, Съч. III, 26. заязвам се, заязя се страд.
ЗАЯ̀ЗВА СЕ несв.; зая̀зи се св., безл. Диал. Заоблачава се, замрачава се от гъсти облаци или от дим. По небето се надпреварваха кълбести облаци. – Заязи се, може и да не му мине с малко – цъкна с език Караколювеца. М. Яворски, ХСП, 130.