ЗАЯ̀ЗВАНЕ1, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от заязвам1 и от заязвам се.
– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ЗАЯ̀ЗВАНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от заязвам2, от заязвам се и от заязва се.
