ЗАЯ̀КВАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от заяквам и от заяквам се. Стоянов решително се мами, когато живее с тази мисъл за заякване на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 130. Заякване на организма. Калцият спомага за заякване на костите на децата.


Източник: Речник на българския език (онлайн)