ЗВЕЗДЍЧЕ, мн. -та, ср. Обикн. в съчет.: Бяло звездиче. Диал. Планински храст или полухраст с дребни, допрени до стъблото листи, съставени от по пет листчета, и със събрани на редки съцветия белезникаво-виолетови цветове.


Източник: Речник на българския език (онлайн)