ЗВЕЗДОБРÒЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Астрономически; звездоброен. И само магите отвръх своите звездобройски кули в дълбоко мълчание и тишина чакат мига, когато на изток ще грейне и ще се яви най-сетне отдавна желаната обновяваща Витлеемска звезда. Зен., 1920, кн. 5, 69.