ЗВЕЗДОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар., сега поет. За небе – по който се виждат звезди; звезден. Този път нощта бе безлунна, но звездовита – лееше се тежка синя светлина от покрива на безкрая. Р. Босев, ПНТ, 8. Тая нощ е запял херувим. / С него пял небосвод звездовит. В. Марковски, СМ, 48. Разумява ся, что и звездовитата коруба на небето, дето ся вижда кръговита, може ся раздели и тя на 360 стъпове, тъкмо сравнени с ония на земята. Ив. Богоров, КГ, 7-8.
2. Диал. Който има форма на звезда; звездообразен, звездовиден (Н. Геров, РБЯ).