ЗВЕЗДОПА̀Д м. Поет. Падане на звезди. – Народний войводо! – повтаряше той, без да отмества поглед от трепкащото небе, където звездопадът продължаваше своята тайнствена игра на вълшебствата. – Кълна се, цял живот ще следвам твоя пример, твоя път. Ст. Дичев, ЗС I, 223. Ще дойде край на всяко малолетство / и твоят род ще дигне стан слънчат. / И с твоя меч, като последно средство, / ще поздрави злокобен звездопад. Т. Траянов, Съч. III, 151. Македония над своя звездопад наднича. В. Марковски, ПЗ, 427.