ЗВЕЗДОПА̀ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Поет. Който се отнася до звездопад. О, вятър, вятър, буреломен, / ти, месец звездопаден / мой, / когато божествата падат / и ти им пееш упокой, / и ги преобръщаш в тъмен спомен... / .. / по пътя на прогреса падат / и най-високите прегради. Н. Хрелков, ДД, 148.