ЗВЕЗДОТЪЛКУВА̀ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Астролог; звездогадател, звездоброец1, звездочетец. И понеже в Ялдъза между съветниците едно от първите места държи астрологът, звездотълкувателят Абул-Худа, то за нас не представлява особена невъзможност, гдето слуховете за надмощие на придворната камарила против новия везир, .. се съпроводиха от известието за мобилизация на турската войска. Пряп., 1903, бр. 77, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)