ЗВЕЗДОЧÈТЕЦ, мн. -тцѝ, м. Остар. Книж. Астролог; звездогадател, зведотълкувател, зведоброец1. Сякоя месечина държи по 30 дни, от които според звездочетците първийот ден е нещастлив. Хр. Павлович, А, 81. Биде [Неврот] первият звездочетец и чародей на землята и направи монети сребрени. Хр. Павлович, Ц, 6.
– Друга форма: звездочъ̀тец.