ЗВЕЗДОЧТÈЦ, мн. -чтцѝ, м. Остар. Книж. Книга, която съдържа наивни обяснения как да се гадае, предсказва по разположението на звездите. В наши народни паметници се споменуват книги, кои си теглят начало от Индия, тии са следни: чаровник, мисленик, сносъдец, вълховник, пътник, звездочтец и прочие. Г. С. Раковски, П I, 16. Шафарик еще разширява тази литература, като открива цял ред от разни вълшебни и гадателни книги: чаровник, вълховник, звездочтец и т.н. Т. Шишков, ИБН, 281.