ЗВÈКАЛО, мн. -à, ср. Диал. 1. Играчка, която звека, която издава звън; дрънкало, звечало (Н. Геров, РБЯ).
2. Дребен накит, дрънкулка. Думите негови – тежка одежда. / Горе до долу – безчет звекала. / Бледна девойка се òдве привежда, / стене тя, грохнала от труфила. К. Христов, В, 32.
– Други форми: двзèкало, дзвя̀кало.