ЗВÈКОТ м. Диал. Звек; дрънчене, звънтене, звънтеж. Задава се валякът на рицарите. Става сякаш преселване на народите. Чуело ли се за нахлуването на колоните и металния им звекот, населението бягало към околните планини, откъдето през сълзи наблюдавало разрухата на града. П. Мирчев, К, 11. Що ми са чуе, сестрице Яно, / хекот и звекот, се медни званци – / дали са, сестро, беглик овчаре / или са, сестро, катун цигане / – да ми не баде Муса Кесаджия? Нар. пес., СбНУ ХLIV, 458.