ЗВЕНÒ, мн. -à, ср. 1. Метално колелце, обикн. като част от верига; брънка, халка. Килията се изпълваше със светлина. Изплуваха петна плесен, взидани ръждясали звена. А. Дончев, СВС, 719. Всяка верига [на гъсеничния влекач] се състои от отделни стоманени звена, така свързани помежду си, че образуват гъвкава затворена верига. Л. Манчев, П I, 290.
2. Прен. Съставна част на нещо цяло. В новия учебен план не са направени съществени промени в организацията и провеждането на производствената практика на студентите. А тя е важно звено в учебния процес. НК, 1958, бр. 9, 4. Енергетиката е основно звено в икономиката на държавата.
3. Малка работна или организационна група (от по 10-15 души), съставна част от по-голяма група – бригада, дружина и др. Спаска свикна в текезесето. Пък и каквато беше здрава и пъргава, все пред звеното копаеше. М. Марчевски, П, 196. Аз бях станал тракторист в стопанството, а Сенка бе в младежкото звено. Кр. Григоров, Н, 101. – Не мислиш ли, че е време да образуваме звено за високи добиви при нашето стопанство? А. Гуляшки, СВ, 293. Сега тук пиеха Пешо Мирчев и още трима миньори от неговото звено. Т. Монов, СН, 6. Две от риболовните звена още в полунощ се върнаха в базата. РД, 1959, бр. 257, 2. Просветно звено. Работно звено. Научно звено.
4. Воен. Най-малката организационна единица в авиацията (от 3 до 5 самолета). До самолета са имали достъп само двамата офицери и войниците, които са стояли на пост до прикритието на самолетното звено. Й. Демирев и др., ОС, 11.
– Рус. звено.