ЗВÈРЕНЕ, мн. няма, ср. Разг. Ирон. Отгл. същ. от зверя се. Станах, та у София!… Години, години не бех я виждал, та се узверих от чудо и сеир. То, брате, ония бини, па ония сокаци, па ония тертеплии работи: да станеш, па да превиеш врат от зверене, дорде ти капа падне от глава!… М. Георгиев, Избр. тв, 214. На панаира падна голямо гледане, голямо зверене.