ЗВЕРЍЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Зверилница; зверилня, менажерия. До стената на двореца бе прилепен зверилникът – подредени една до друга железни клетки, натъпкани с всякакви зверове. Че какво ли нямаше вътре: и мечки, и рисове, и зубри, и лъвове. П. Бобев, Г, 5. В класната стая децата крещяха, пищяха, гонеха се – непоносим зверилник!


Източник: Речник на българския език (онлайн)