ЗВЕРЍЛНИЦА ж. 1. Помещение, в което има диви зверове, обикн. в клетки; зверилня, зверилник, менажерия. Отведете го в зверилницата и го хвърлете на свирепия гладен тигър – да го разкъса. А. Каралийчев, ТР, 199. Един човек много искал да погледа дивите животни; той хванал на улицата едно кученце и го занесъл в зверилницата. Й. Ковачев, КД (превод), 55. Останал в Хармут, дето преживявал от помощите на познати турци и се занимавал със своята зверилница, в която имало най-разнообразни животни. ПН, 1934, кн. 4, 50.
2. Прен. Неодобр. Помещение, в което има много хора и се вдига силна врява, глъчка, шум. – Какво ти харесва в тая зверилница? – попита с недоумение Ралчев. – Ще оглушеем… Димов се усмихна снизходително. – И аз съм бил кафеджийски чирак – отвърна той. – Точно в такова кафене. П. Вежинов, КЕ [еа]. Когато лудуваме с приятели вкъщи, мама казва, че не може да стои в такава зверилница.
3. Прен. Работна или организационна среда, общество, в което отношенията са враждебни, лоши.