ЗВÈРНИЦА ж. Остар. Книж. Зверилница; зверилник, зверник, зверилня, менажерия. Той [Калигула] е толко малко оценявал живота на своите поданици, чтото хранил с тях дивите зверове от своята зверница. Г. Йошев, КВИ (превод), 132. Аз му предложих да даде дъщеря си Райна на сина ми, а той ми отказа. Заради това верни мои хора го затриха тайната в малкия Преслав при царските зверници. Д. Войников, РК, 26.


Източник: Речник на българския език (онлайн)