ЗВЕРОВЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. 1. За диво животно – който е кръвожаден, хищен, свиреп. Най-големите и най-зверовитите тигри живеят около изворите на Ганг. Ив. Богоров, КГ, 219.
2. Прен. Който е много жесток, зъл, свиреп; звероподобен. Най-зверовит от тях беше Ахмед ага, онбашият. Ив. Вазов, Съч. VII, 57. Ако питате защо аз съм тръгнал в такова време, през такивато страшни места, аз бягам от лоши, зверовити хора, които сред зима ма пропъдиха из леглото ми! Ил. Блъсков, ПБ III, 57. Чини ми ся даже, че ти писах веднъж, че приятелите ми мя имат за зверовита. Аз разбирам работите добре, разсъждавам скоро и никога не лъжа. Ето моята зверовитост. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 115.
3. Прен. Който изразява свирепост, жестокост; зверски. Внезапно една шъпа прах засипа клюмналата му глава. Той се сепна, отърси се със зверовит поглед към децата и ги напсува. Ив. Вазов, Съч. Х, 37. Шапката си Тъмръшлията носел кривната над веждите, под които блестял жив и проницателен поглед. Ушите му били богато окосмени и космиците се събирали към края като мустачета – нещо, което му придавало малко зверовит изглед. Н. Хайтов, МЯ, 51.