ЗВЕРОВЍТО. Остар. Нареч. от зверовит (във 2 и 3 знач.); зверски. Дядо поп Ставри погледна зверовито на докачливия съюзник. Ив. Вазов, Съч. VIII, 39. – Бийте! Блъскайте без милост, / кожа доде падне! – / изрева им зверовито / Осман кръвожадни. Ив. Вазов, Съч. IV, 92.