ЗВЕРОЛÒВЕЦ, мн. -вци, м. Рядко. Ловец на зверове. Със сръчността и нервната възбуда на звероловец, хванал богат лов, той хващаше вълците за краката, окачваше ги на куката, направена от един прерязан за тая цел клон, и ловко свличаше кожите им. Ем. Станев, ПЕГ, 75. – Обичаше Пресиам звероловците, та много ми се израдва. И приказвахме надълго с него. Н. Райнов, КЦ, 101. Дивите животни или са гонят от ловци с ловските кучета, или са ловят живи четвероножните в примки .. и ловците на четвероножните казват са звероловци. Т. Шишков, ПХ (превод), 50-51.