ЗВЕРООБРА̀ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Остар. Книж. Звероподобен. Добрата негова злочеста стопанка, която тъй без милост остави ни жива, ни умряла, и милото му дете сякаш да бяха пред очите му; .. дали са не случи нещо по-зло подир него, дали не ги е изпъдил зверообразния им баща. Ил. Блъсков, ПБ III, 8-9. Не е първ път как християните са провикват пред просветена Европа, че не могат вече да гледат да са тъпче евангелието от скверните ръце на зверообразните последователи на короната. НБ, 1876, бр. 4, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)