ЗВЕРОПОДÒБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който по външния си вид прилича, подобен е на звяр. През перм се развили звероподобни влечуги, които се считат за най-близки по устройство до предшествениците на бозайниците. Биол. IХ кл, 1981, 36. Исполинският ръст, козяните наколенници и обърнатият кожух придаваха нещо диво и звероподобно на тоя овчар. Й. Йовков, Ж 1920, 8. Тошо имаше някакъв първобитен фотографически апарат и вадеше с него портрети на младоженци, които винаги излизаха звероподобни, черни като негри, но приемаха картичките като неизбежно зло. А. Каралийчев, СР, 29. Влиза Димо конярят. Мрачните очи на звероподобно същество в човешки образ неспокойно играят и се оглеждат наоколо. Ив. Карановски, Разк. I, 101.
2. Който е много жесток, зъл, свиреп; зверовит. Двама звероподобни дружбаши, въоръжени с огромни цепеници, хващат добрия патриот и го довеждат баш пред краката на правораздавателя. Хр. Радевски, Избр. пр III, 167. Знаете ли вие, че нашите читаци стават из ден на ден по-лошави и по-звероподобни? С, 1872, бр. 31, 245. Другите здания [на Рилския манастир] все били разорени и опустошени огнем от звероподобните тогдашни завоеватели. Н. Рилски, ОМР, 31.