ЗВИЗА̀РКА ж. Диал. Овца или коза през втората година от възрастта си, когато вече може да бъде оплодена; дзвизка, звизка.

– От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. – Друга форма: дзвизàрка.


Източник: Речник на българския език (онлайн)