ЗВЍЗКА ж. Диал. Дзвизка; звизарка. Тя не беше вече онова пъстро разгалено агне с червен конец около гушката, а едра белоруна звизка с две черни лъскави петна около очите. Ил. Волен, БХ, 87. А къде къпината, кога гледам, се заплела една черна овца, проблейва. Имахме черна звизка. Господ да ме убие, викам си, ако това не е нашата звизка! Й. Радичков, СР, 26.
– Други (диал.) форми: здвѝзка и двѝзка.