ЗВОНК, звòнкът, звòнка, мн. звòнкове, след числ. звòнка, м. 1. Остар. Книж., сега банк. Метален паричен знак; монета. Някои от най-добрите монети, изработени по поръчка на БНБ, както и образите, които са вдъхновили авторите им – могат да бъдат видени на календара за 2009 г. на Централната банка. Това, което обединява изобразените звонкове, са бележитите събития от историята на страната, в чиято чест те са сечени. Банк., 2008, бр. 52 [еа]. В навечерието на Нова година Монетният двор на Виена пуска звонкове с изображение на дете, покачило се върху прасенце. Земя, 2008, бр. 248, 8. Бях ѝ купил ей тези чехли подарък и щях да ѝ дам 2-3 златни звонка. Н. Ферманджиев, РХ, 79. // Само ед. Събир. Съвкупност от метални парични знаци, монети. Няма да копаеш напразно и да се мориш, а лесно-лесно ще намираш гърнетата с жълтици. И то пари, не бумажки, да ги ядат мишките, а жълтици – като жар червени – звонк. СбАСЕП, 315. – Чувай ти, да му кажеш на Помака – звонк. Книги няма да земаме. – Защо например? – Защо ли? Да може човек да си ги зарови в някое гърне. А. Каралийчев, ПГ, 138. Гърция обърна кеша в звонк. Властите в Атина са поискали от Европейската централна банка да бъде увеличена четири пъти стойността на монетите, които страната може да пусне на пазара, за да бъде задоволено нарасналото търсене на евромонети. С, 2015, бр. 8219 [еа].
2. Остар. Книж. Само ед. Звук, произвеждан при удряне на метални предмети, обикн. при броене на монети; звън. Никога не е късно човек да стане за резил и кашмер, но очевидно това не вълнува господина. Вълнуват го парите, звонкът на монетите. Д, 2008, бр. 63 [еа]. Звонкът, дрънченето на монетите бе любимата музика за ушите на новопокръстените. СД, 2018, бр. 15, 6.
– От рус. звонкий ‘звънък’.