ЗВÒНКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. сега Банк. Който е във вид на метален паричен знак, на монета, звонк1. Изкарах кемера, броих 21 наполеона златни, звонкови. Влязохме в лодката и след 2 минути се намерихме в Черногорска територия. ИИ, 1942, бр. 9, 10. Въпреки забраната се опита да влезе в кавалското пристанище параходът „Гащайн“, идящ от Солун с пътници и стоки и носящ 30 000 звонкови златни турски лири. ОВВТ, 1930, бр. 29-31, 27. Преди кръгло 250 години Английската народна банка започнала да издава подобни банкови билети, наречени банкноти, и да извършва по-големите си плащания чрез тях вместо чрез звонкови монети. А. Христофоров, Избр. пр I, 455.