ЗВОНЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Звънлив. Тии троица селячани ведно с илирическое си облекло съблякоха и народни си имяна, дадоха им ся латински звонливи имяна. Г. С. Раковски, БВВ, 55.
