ЗВÒННИЦА ж. Остар. Книж. Камбанария; звънарница, звонарница, звънилница, звънарня, звънарка2. Звонницата (камбанарията) е между зданията, прилагаме и за нея нещо. Така просто бяха закачени камбанете, които издаваха своя глас на полуден срещу високата гора. Н. Рилски, ОМР, 61.