ЗВОНЯ̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Остар. Книж. Звъня1. Вечерта на 2 май в Панагюрище захванаха да звонят камбаните и гърмежи се чуха по улиците. Г. Бенев, БК (превод), 49. Отведнъж ся зазвонило от дворската башня в Париж. Това било знак, който ся дал на католиците и като чули, че звони, отишли да убиват по улиците и къщята несчастните гугеноти. Г. Йошев, КВИ (превод), 282.