ЗВУКА̀Р1, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. През Възраждането – учител, който преподава по звучната метода; звучарин. За 3000 гр. [гроша] се услових в Белица за певец и учител (звукар и класен). Гр. Пърличев, Избр. пр, 10.
ЗВУКА̀Р2, -ят, -я, , мн. -и, м. Нов. Разг. Звукорежисьор. Цялата група асистенти, звукари, осветители, реквизитори, шофьори усещаше инстинктивно, че се докосваме до тема, засягаща всеки. Когато възпроизвеждаш истинска история, хората го долавят. ЖДн, 2012, бр. 3, 11.