ЗВУ̀КОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до звук. В природата съществуват особен род движения, наречени вълнообразни. Тяхното изучаване има голямо значение и е абсолютно необходимо за разбирането на звуковите, светлинните и електричните явления. Физ. Х кл, 1951, 3. Високоговорителят ще превърне електрическите трептения в звукови и ние ще чуем същия звук, който е записан. К, 1963, кн. 3, 35. От днес в столицата се забраняват звуковите сигнали на превозните средства. ВН, 1959, бр. 2471, 1. Той [писателят] гледа неговото поетическо слово да не представлява пречка при четене и при рецитиране. Особено това важи за стихотворното слово, дето звуковата страна е на предно място. Н. Лилиев, Съч. III, 305. В слуховите представи на специалиста по език отчетливо изпъква звуковият състав на думите. Псих. Х кл, 95. Думите имат две страни – външна (звукова) и вътрешна (смислова). Л. Андрейчин и др., БГ, 45. Звукови ефекти. Звукова изолация. Звукова преграда. Звукова изразителност.
◊ Звукова кинематография. Спец. Кинематография, кино, при което изображението върху лентата се съпътства от звукозапис на говор, шум и музика; звуково кино. Звукова метода. Остар. Книж. Педаг. Метод за обучение, въведен у нас през епохата на Възраждането, при който началното четене и писане се усвоява чрез изучаване на фонетичната стойност на всеки звук; звучна метода. Звуково кино. Спец. Звукова кинематография. Противоп. нямо кино. При звуковото кино се извършват две действия: записване и възпроизвеждането на звука. Физ. ХI кл, 148. Звуково писмо. Езикозн. Писмо, при което звуковете – фонеми на човешката реч, се означават с букви. Звуково поле. Физ. Пространство, в което се излъчва звукова енергия или се разпространяват звукови вълни. Звуков (фонетичен) закон. Фон. Закономерна промяна в развоя на звуковете в човешката реч, ограничена по време и място. Звуковият закон за първата палатализация на гърлените съгласни отдавна е престанал да действува. Л. Андрейчин и др., БГ, 41. Промените със звуковете не са свързани само с определени случаи. Обикновено те имат общ характер. Тия звукови промени се извършват във всички случаи, при които имаме еднакви условия. Затова те се наричат звукови закони. Л. Андрейчин и др., БГ, 28.