ЗВУКОЗА̀ПИС м. Спец. 1. Записване на реч, музикално произведение и др. със специален апарат, устройство, за да се възпроизведе по-късно; запис2. Механичният звукозапис върху грамофонни плочи не можа да се наложи в областта на кинематографията главно поради трудното синхронизиране между кинокадрите и звука, сменяването на грамофонните плочи и пр. Й. Венов и др., К, 7. Развитието на радиотехниката, по-специално на нискочестотната техника, отбелязва голям напредък. Последната вече е в състояние да предостави на нуждаещите се апаратура, с която звукозаписът и звуковъзпроизвеждането се провеждат на високо техническо ниво. РТЕ, 1971, кн. 4 [еа]. Апарат за звукозапис.
2. Записана на грамофонна плоча, на магнетофонна или филмова лента или на магнитен носител реч, музика или друга информация за съхранение и възпроизвеждане; запис2. – Вие знаете, че елементарната съобразителност изисква връчването на една подобна сума да се документира поне чрез звукозапис – подхвърля шефът, без да обръща внимание на молитвената ми поза. Б. Райнов, С, 1972, кн. 11, 24. В Радио София съществува „Златен фонд“ от звукозаписи, в който се съхраняват добри изпълнения на наши видни артисти, концерти, опери.