ЗВУКОЗАПЍСВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. За апарат, устройство – който записва звукова или видеоинформация, за да се възпроизведе по-късно; звукозаписен. Дискусиите по докладите се провеждат задочно, във фоайетата на академията, където бяха поставени звукозаписващи апарати и където всеки делегат можеше да се изкаже и да получи копие от всички изказвания и доклади. Д. Станкова, ГБ (превод) [еа]. Скъпата камера явно представляваше последен вик на техниката. Звукозаписващата техника също бе от най-високо качество. В. Вълков, И (превод) [еа]. Звукозаписващо устройство. Звукозаписващо оборудване. Звукозаписващи системи. Звукозаписващи средства.