ЗВУКОЗА̀ПИСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Спец. Който се отнася до звукозапис; звукозаписвателен. Успоредно с акустичните преустройства се повишават техническите параметри на студийните и звукозаписните съоръжения. РТЕ, 1974, кн. 12 [еа]. Звукозаписен отдел на Студията за научно-популярни филми. Звукозаписна уредба. Звукозаписна апаратура. Звукозаписно студио.


Източник: Речник на българския език (онлайн)