ЗВУКОИЗОЛА̀ТОР м. Спец. Материал от органичен или минерален произход, който е лош проводник на звука и се използва обикн. при строежа на сгради, за да предотврати проникването на шум в тях или между отделните помещения. Меките и порести вещества са лоши проводници на звука. Те се използват като звукоизолатори в жилищата. Физ. VIII кл, 1965, 6. Пластмасата е по-добър звукоизолатор от метала.