ЗВУКОИЗОЛА̀ЦИЯ ж. Спец. Средство или система от средства, чрез които се предотвратява или намалява проникването на шум в сградите или от едно помещение в друго. Строежът на една жилищна или обществена сграда трябва да съдържа всички елементи на добра звукоизолация между всички помещения. НТМ, 1961, кн. 3, 12. Звукоизолацията на студиото е така съвършена, че щом зад нас се затвори двойната тапицирана врата, като че ли потъваме в някакъв свят на тишината. К, 1963, кн. 1, 17. Друг приложен отдел на учението за звука е пространствената или архитектурна акустика, която изучава разпространението на звука в сградите, звукоизолацията им. Физ. Х кл, 1951, 32.