ЗВУКОНЕПРОНИЦА̀ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не пропуска звук. В специални звуконепроницаеми камери той провел редица опити. Анат. VIII кл, 156. Звуконепроницаеми стаи. Звуконепроницаема телефонна кабина.