ЗВУКОПЍС, -ът, -а, мн. -и, м. и (рядко) звукопѝс, -тà, мн. -и, ж. Литер. Подбор на думи с повтарящи се звукове или звукови съчетания за постигане на определен художествен ефект. Красиво и мелодично звучи свободният стих, подреден в строгата симетрия на ритмичния звукопис, един истински съвременен сонет. БЕЛ, 2002, кн. 6 [еа]. Пишейки за Отечеството – татковина, поетите използват звукописите на свещената българска реч. Земя, 2016, бр. 108, 15. Преводът трябва да запазва своеобразието на автора. Ако приемем за необходими тези изисквания при произведение, написано в проза, какво да кажем за превода на произведение, написано в стихове, дето трябва да се предаде музикалната звукопис на произведението, без да пропадне звучната рима. Н. Лилев, Съч. III, 96. Валери Петров е невероятен майстор на римата и звукописа.