ЗВУКОПЍСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Литер. Който се отнася до звукопис. Втората част на стихотворението [„Обесването на Васил Левски“] няма диалогичен характер. В нея е описан пейзаж, нарисувана е картината на страшната народна беда. Чрез голямата обемност на лаконичното поетическо слово тя израства само в два куплета във внушителен образ, наситен със звукописни елементи, Лит. Х кл, 1965, 169.