ЗВУКОПОГЛЪ̀ЩАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. За строителни материали – който отслабва силата на звука. Подова настилка със звукопоглъщащ слой от микропорест каучук. Звукопоглъщащи материали.


Източник: Речник на българския език (онлайн)