ЗВУКОПРОВÒДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който притежава способност да пропуска звука; звукопроводим, звукопроницаем. У китообразните, в слабо свиващата се водна среда, звукът се предава не през тъпанчето, а по-скоро през костите на черепа, които могат да резонират и вибрират и са твърде звукопроводни. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 39.