ЗВУКОПРОВОДЍМОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Спец. Способност на предмети или среда да пропускат звука; звукопроводност, звукопроницаемост. Зъбатите китове могат да издават звукове от всички честоти, без да изпускат въздух, а направо през тялото си, звукопроводимостта на което е твърде висока. С. Влахов, ЖСМ (превод), 31. Морските птици биха имали съществен дял в хидроакустиката, ако не беше крайно ниската звукопроводимост на потопените във водата пера. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 42.