ЗВУКОПРОИЗВÈЖДАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който произвежда звук. Рибите не притежават специални звукопроизвеждащи органи. Някои от органите им, които имат и други функции, често в твърде голяма степен са приспособени за издаване на звукове. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 28. Звукопроизвеждаща апаратура в киното.