ЗВУКОТÈХНИКА ж. Спец. 1. Съвкупност от устройства за звукозапис и възпроизвеждане на звукозаписи. Активната работа на големите фирми, занимаващи се с разработка и производство на касетни ленти за битова звукотехника, не намалява. РТЕ, 1990, кн. 7-8 [еа]. От началото на 30-те години звукотехниката има чувствително подобреното качество на записвания звук. НТМ, 1980, кн 1 [еа].
2. Дисциплина, която изучава съвкупността от средства и системи, чрез които се извършва записване, смесване, редактиране и възпроизвеждане на звук. Аз мислех да стана музикант и затова бях истински щастлив, когато се оказа, че съм приет за студент по звукотехника. Семинар по звукотехника.