ЗВУ̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. За глас, смях, песен и под. – който е ясен, силен и приятен за слуха; звънък, звънлив, мелодичен. И тъй хубаво разказваше Стефан, гласът му ставаше звучен и сладък като песен. Д. Немиров, Б, 40. Млад звучен глас пееше навън весело и безгрижно. Ст. Загорчинов, ДП, 356. Младост, усмивка, звучен смях трепнаха в стаята, когато влезе тя. Ив. Карановски, Разк. I, 87. Звучна песен. // За дума, израз, стих и под. – който е благозвучен. Балкан е общо име за всички планини, разхвърлени по полуострова под тих бял Дунав, макар че инак всякоя за себе има свое име, и звучно, и хубаво, и свързано с поетични легенди и спомени. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 7. Пенчо Славейков, с неговия изострен вкус към народното творчество и към личната поезия, сам подписва неизвестния „П. Кр.“ от провинцията с поетичния и звучен псевдоним „Яворов“. ЛФ, 1958, бр. 2, 2. Много талант, сила и изразителност найдоха във високомузикалните и звучни стихове на поета Кушаева. Ив. Вазов, Съч. IХ, 178.
2. Който издава силен, отчетлив звук. Една звучна плесница го накара да залитне към стената. Ем. Станев, ИК I и II, 202. Всички се заозъртаха за бащите си. И те не се забавиха. Последваха няколко звучни шамара и няколко ритника. П. Здравков, НД, 44. И като останаха сами, изгубиха се в една сянка. Чу се тих, мек разнежен смях, чу се звучна целувка. Ил. Волен, МДС, 173. Възчервеното руйно питие се лееше със звучно бълбукане в златния съд, който ръката царева вдигаше все по-високо, все по-горе. Ст. Загорчинов, ДП, 375. Сред замрели в сън ели, / звучен ручей ромоли. Н. Лилиев, Ст 1932, 7.
3. Прен. За псувня, ругатня и под. – който е много неприличен, мръсен, циничен. Откъм левите редици се разнесе креслив женски вик, а от другия край на салона долетя звучна псувня. Ст. Марков, ДБ, 287. В този миг отвън на кея се дигна някаква страшна глъчка. Проехтяха звучни арабски ругатни, сред които се понесе див пронизителен писък. П. Бобев, К, 104.
◊ Звучна метода. Остар. Книж. Педаг. Звукова метода. На децата щеше да бъде много по-лесно, ако още от самото начало тям им съобщаваха не названието на буквата, но нейното произношение. Този способ са нарича звучна метода. Р. Каролев, РЗМ, 26. Единът от нас може да предава в първоначалното училище по звучната метода. АНГ I, 51. Звучна съгласна. Фон. Съгласен звук, при учленението на който вземат участие и гласните струни (за разлика от учленението на беззвучните съгласни). Звучни съгласни са тези, при образуването на които освен шум има и глас, образувани от гласовите струни в гръкляна. Тук влизат съгласните: б, в, г, д, ж, з, дж, дз. Те се наричат още и ясни. Л. Андрейчин и др., БГ, 18.