ЗВУЧÈНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от звуча. След като прегледа всичко в двете стаи, той почна да чука по стените и пода, дано открие някакво кухо звучене. П. Вежинов, ЗЧР, 71.
2. Звучение. Пътят, по който трябва да се върви, е труден, но единствено правилен – създаване на високохудожествени, истински национални музикално-сценически произведения – произведения с ярко българско звучене. НК, 1958, бр. 45, 6.