ЗВУ̀ЧНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Качество на звучен (в 1 и 2 знач.). Ванчовски шепнеше. Гласът му беше загубил своята звучност, сякаш не бе пил вода цял ден. Ем. Станев, ИК III и IV, 386. Даскал Стефан се радваше и на звучността на песните, на добре подбраните и наредени думи. Д. Немиров, Б, 162. Писател, който дълбоко чувства образното значение на думите, не е равнодушен и към тяхната звучност. Н. Лилиев, Съч. III, 305. Звучност на стиха. Звучност на българския език.