ЗВЪН, звънъ̀т, звънà, мн. няма, м. 1. Звук, произведен от удрянето на метални или стъклени предмети, обикн. силен, отчетлив. Найден Клисарят беше се качил на църковната камбанария и усърдно биеше желязното клепало. Ясният звън цепеше утринната ведрина, будеше селото и глъхнеше в откритото зелено поле на юг. Г. Райчев, ЗК, 99. Сред блеенето на овчите стада, сред звъна на хлопатарите и песента на птиците идват чудните априлски вечери. Ем. Станев, ЯГ, 80. През цялото лято ковачницата на Тюлев работеше непрекъснато. Тази сутрин вътре не се чуваше веселият звън на наковалнята. Г. Караславов, ОХ III, 108. Турчинът ненапразно е казал: три неща радват ухото: шум на вода, звън на парà и смях на момиче. Й. Радичков, В, 75. От отворения прозорец на терасата долитаха звън от прибори и тракане на чаши. Виктор Ефимич нареждаше масата за вечеря. Д. Димов, Т, 342. Тук, сред звъна на чашките и сред сълзи от смях, Савичката най-сетне призна греха си. Д. Калфов, КР, 63. Летете, ехтете, песни македонски, / печални кат песни на бряг вавилонски, / сдружени с въздишки и оковен звън. Ив. Вазов, Съч. I, 191. Камбанен звън. Звън на копита. Звън на оръжие. Звън на шпори.
2. Силен, отчетлив звук, произведен от уред, механизъм, апарат. Градският часовник с меланхолен звън удари веднъж. А. Каралийчев, НЧ, 121. Отдолу идеше познатият шум от щаба – звън на телефон, стъпки от подковани ботуши. Д. Димов, Т, 681. Звънчето на телефона издрънка, но Ралев не мръдна. Звънът се повтори, потрети. О. Василев, Т, 231. Чу се скърцане на врати. После звън на трамвай, долетял отдалече. М. Грубешлиева, ПИУ, 267. Иа, уморена от нощното бдение пред апарата, на утринта заспа, както си седеше на стола. Отведнъж продължителният звън на нейния апарат я стресна. Тя се събуди и грабна слушалката. Елин Пелин, ЯБЛ, 96. ● Обр. Щом се намереше между другарките си, разцъфтяваше като стайно цвете, изнесено на простор. А Демир, като слушаше звъна на веселия ѝ глас, мислеше си: „Ето, на тях се радва, те са ѝ по-мили от мене!“. А. Гуляшки, МТС, 303.
– Друга (остар.) форма: звон.
ЗВЪН и (удължено) звън-н-н... междум. 1. За наподобяване на звук, произведен от удрянето на метални или стъклени предмети. Вагонът изскърца, рязко намали скоростта си, а правите пътници политнаха напред. Нещо силно издрънча: – Звънн... П. Стъпов, ЧОТ, 10.
2. За наподобяване на силен, отчетлив звук, сигнал, издаван от уред, механизъм, апарат. Но веднъж сънува сън: / в съд страхотен се намира! / Съдията звънка : звън-н-н! / И навлизат в миг отвън / писъмца и / запетаи, / букви главни, / знаци славни. СбХ, 203.